6 сент. 2007 г., 11:24

Понякога искам

1.2K 0 14
   Понякога искам да бъда сълза,
   родена от твоята болка,
   а друг път мечтая да бъда искра,
   пораждаща в тебе неистова жажда.

   Но все не успявам и тъна в калта,
   без смелост да кажа "Обичам те",
   погубвам сама аз свойта душа,
   да, знам, че съм жалка, признавам си.

  Какво да направя, не мога да спра,
  страхът е по-силен от мене,
  затова все покорно до него вървя,
  очакваща в утрото слънце да грейне.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...