Sep 6, 2007, 11:24 AM

Понякога искам

  Poetry
1.2K 0 14
   Понякога искам да бъда сълза,
   родена от твоята болка,
   а друг път мечтая да бъда искра,
   пораждаща в тебе неистова жажда.

   Но все не успявам и тъна в калта,
   без смелост да кажа "Обичам те",
   погубвам сама аз свойта душа,
   да, знам, че съм жалка, признавам си.

  Какво да направя, не мога да спра,
  страхът е по-силен от мене,
  затова все покорно до него вървя,
  очакваща в утрото слънце да грейне.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...