Понякога искам да бъда сълза,
родена от твоята болка,
а друг път мечтая да бъда искра,
пораждаща в тебе неистова жажда.
Но все не успявам и тъна в калта,
без смелост да кажа "Обичам те",
погубвам сама аз свойта душа,
да, знам, че съм жалка, признавам си.
Какво да направя, не мога да спра,
страхът е по-силен от мене,
затова все покорно до него вървя,
очакваща в утрото слънце да грейне.