Когато ти е тъмно, ме боли
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи
Вселената и всяка точка в нея;
и винаги, дори да ми личи,
опитвам с тишината ти да пея.
Когато ти е болно, съм до теб.
Разхождаме си спомени и тичам
за връзка пресен сладолед,
а после си мълчим. И те обичам.
Когато ти е светло, съм сънят
и утрото ти бяло по ръцете,
въздишки. И дори ръмя
в "Любовен еликсир" на Доницети.
© Геновева Христова Все права защищены
kasius (Бостан Бостанджиев)?