4 нояб. 2009 г., 21:36
Понякога не знам...
... bir ses vardır çözer herşeyi ...
... какво да ти напиша…
(писма ли са
закътаните
мисли…)
и жаждата
дали е
тленна
щом още
се страхувам
от очите…
...
и как да избера най-вярната
от всичките
посоки
по света
когато
ме твори
на тръгване
и в бяло…
снежна тишина
…
не знам какво да ти напиша…
освен
че днес се уча
да те нямам…
да повървим…
понякога съм истинска…
и вместо да те пусна –
чакам…
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасно!
-
Красиво... и истинско...
-
Така е Жул!
Разпознавам... любовта, когато е истинска!
Благодаря Ви! -
Бети, ти просто си "преписала " моите мисли в стиха си ... колко много от себе си видях тук ...МНОГО ...и аз чакам .... стисна ме за гърлото ...!!...на нямането никога не се научаваш ....нямането на любов ...на любовта на човека, от когото имаш нужда....
-
Много красиво...
-
Невероятно добре си го нарисувала!!!
Сигурно го познаваш... -
А аз знам, че винаги ми е хубаво да прочета редовете ти!
-
Много истинско и нежно... Поздрави!
-
Ти си истинска!
-
понякога съм истинска…
и вместо да те пусна –
чакам…
----------------------
Аплодисменти ! -
все си...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
