3 нояб. 2010 г., 14:05

Понякога (Понякога търсиш защо)

783 0 0

 

 

Понякога търсиш защо

бил си на тоз свят роден,

но веднъж старица напомни

какъв бил твоя път отреден.

 

На моряка, сред бури пътувал,

със скелети и дрипавите платна,

прокълнат обич да търси,

а не покой от вечната тишина.

 

Понякога обичаш по малко,

а понякога – само до смърт,

понякога да умираш не искаш,

но по-често – да е само веднъж.

 

Понякога сънуваш, че с нея

се къпете под звездния дъжд,

понякога – че я целуваш засмяна,

някъде сред цъфнала ръж.

 

Понякога омръзва ти от лъжи,

понякога – нищо не казваш,

понякога смееш се през сълзи,

и затова притчи разказваш.

 

Понякога с Дявола разговаряш,

понякога любиш Смъртта,

понякога отговор търсиш

какво оставил си на света.

 

Но понякога защо не заплакваш,

макар да било не по мъжки?

Боиш ли се или отдавна не можеш?

Нищо! Ти, все пак, дръж се!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...