Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото,
напукано от скреж и безнадеждност,
попива и, повярвало в "защото...",
леда превръща в капчици от нежност.
Попивай - и внезапните синкопи,
и светлите порои на душата!
Ще жънеш после. Слънчевите снопи
за тебе отредила е съдбата!