Попитай за мен, попитай луната.
Kак нощите самотни тъжно аз броя.
Попитай звездите сияйни
как и тaм те откривам дори... в безкрайните звезди.
Попитай снeгa за мен...
Може би тoй ще ти кажe за моето топло сърце,
което те чака тук и тупти само за Теб...
© Мартин Николов Все права защищены