ПОПОВАТА ЩЕРКА

Поповата щерка още мъж не знае.
Цепката й - тясна, надалеч пикае.

Попът, като учен, бързо се научил
как от тази дарба полза да получи.

Сенокос е летен. Росна детелина,
като тази дето газила Ирина.
Попови ливади - равни и широки,
и сеното в тях е на купИ високи -
сякаш че нарочно някой ги е правил,
та с купи високи попа да прослави.

Попската десница сърп, коса - не знае.
За коситба попът взема си ратаи.

Всяка сутрин попът пазари ратая -
да коси до залез слънце и накрая,
след като обърне три пъти сеното,
да го стори в обща купа на гумното.
Ако е купата толкова висока,
да не може щерката му черноока
с тясната си цепка да я надпикае,
ще плати най-щедра плата на ратая.
Ако над сеното струйката й мине -
без парА косачът трябва да замине.

Много лични момци са се изредили.
Без да си починат бъхтали, косили.
Вдигали купите стройни, остроколи,
сякаш са крайпътни сребърни тополи.
Чакали по залез попа с дъщерята,
във предчувствие за най-голяма плата.
Ала пуста щерка, нали мъж не знае:
цепката й - тясна, надалеч пикае.
Пет-шест-седем метра купа - не признава!
И до девет метра даже надпикава!

Най-подир при попа се явил Иванчо.
Знаете го този умен мързеланчо,
дето всяка попска хитрост разгадава
и на чорбаджийски щерки не прощава!

Попът и на него работата дава,
като най-подробно всичко обяснява:

- Ще косиш до пладне. Малко ще починеш,
ала не на сянка, за да не настинеш.
И веднага почвай работа отново,
а пък за заплата - ето мойто слово:
накосиш ли купа толкова висока,
да не може мойта щерка черноока
с тясната си цепка да я надпикае,
ще получиш плата - цялата ливада,
а пък за невяста - щерката ми млада.
Но отрано искам честно да ти кажа,
че ако купата ниска се окаже,
тъй че щерката ми да я надпикае,
няма да получиш нищо. Да се знае!

А Иванчо хвърлил поглед към момето
и му заиграло от любов сърцето.
То било момиче младо и невинно.
Бузките му - мляко, устните му - вино!
А очите черни, а онези мигли -
боцкат по сърцето като остри игли!
Кръстчето му - тънко, в дупенцето - тясно.
Мъж не е видяло - всекиму е ясно.
А във двете пазви жабчета игриви,
сякаш от живак са - толкова са живи.
И в оченцата му, тихи и свенливи,
пламъчета вече грейват закачливи.

И казал на попа: "- Няма да пладнувам.
Тука ще работя, тука ще станувам.
Нека дъщеря ти донесе обяда -
да не се разкарвам аз до вас за хляба!"

Покосил Иванчо малко от тревата,
за да си постели меко на земята.
После се съблякъл, всички дрехи хвърлил,
както на нудистки морски плаж се пърлят.

По небето бели облачета плуват,
а Иван се гледа и си се любува.
Младото му тяло вече загоряло
било, че не било слънце невидяло.

Той отрано още ходел по нивята, 
къпел се в реката, бродел из гората.
Дълъг силен мускул имал на бедрата.
Във корема стегнат, здрав и як в краката. 
Мускулест в гърдите и със яка шия -  
горда, дето няма зло да я превие.

Пък на гръб полегнал, па захапал сламка,
и на ум си казал: "- Попе, твойта мамка!
От сълзи и хорска мъка дебелееш!
Всички кога плачат, ти тогава пееш!
И забрадки черни, и воали бели -
тебе ти са длъжни живи и умрели!
Но, да стори Господ планът ми да случи,
как ратай се мами аз ще те науча!"

Спуснал той клепачи, слънцето ги грее,
и приятна дрямка в люлка го люлее.

Колко го люляла сладката му дрямка?
Докато не спряла върху него сянка.
Кърпата със хляба щерката му дава,
весело го гледа и го подиграва:

- Ти защо си легнал чисто гол съблечен?
Виж се - като рак си, толкова опечен!

- Зиме спя самичък - казал й ратая. -
Топлина тъй сбирам - от баща си зная.
След това, когато сняг дебел затрупа,
мен ще ми е топло - няма да ми пука!

- И аз спя самичка! - казала момата.

- Роклята си сваляй! Лягай на тревата!

Те върху сеното голи полежали
и, в горещината, силно ожадняли.

- Колко време вече се печеме ние?
Имаш ли водица - страшно ми се пие!

Тук Иван погледнал поповата щерка:

- Топла е водата в моята манерка.
Ала под върбите, недалеч оттука,
бистро и прохладно изворче бълбука.
А до него има, на шарена сянка,
мъничка и равна закрита полянка.
Ако ти се иска там да се отбием,
със вода прохладна с теб ще се напием!

Иван коленичил ниско над земята
и залепнал с жадни устни за водата.
И от изворчето пил вода, обаче
извъртял ръката си назад, така че
докато със дясна ръка се подпира,
среден пръст на лява в ануса си свира!

Гледала зад него поповата щерка,
мигала със мигли и не й се верва:

 - Ти защо водата, докато я пиеш,
пръста на ръката в дупето си криеш?

- Нали ние с тебе досега лежахме,
гряхме се на слънце, топлина събрахме.
Но когато някой тъй наведен пие,
всяка дупка трябва да му се закрие.
Инак ще изхвръкне оттам топлината
и ще се разпръсне бързо над земята.
След това, когато спи самичък зиме,
ще му е студено - от студ ще загине!

- Аз две дупки имам - ах, какво да правя!
Както да се мъча, няма да се справя!

- Аз ще ти помогна! - рекъл й ратая. -
Ти напреде гледай, аз отзаде зная.
Виж каква дебела, здрава запушалка,
а пък цепчицата ти е толкоз малка.
Туй кораво нещо в нея като влезне,
топлинка навънка няма да излезне!

Думи нямам да разказвам колко дълго пила!
Как се резвила, щастлива, малката кобила!
Той й казвал: "- Стига вече, трябва да косиме!"
Тя мълвяла: "- Нека още малко! Затъкни ме!"

Чак когато той останал, но съвсем без сили,
някъде пред залез слънце те се разделили.

След това Иванчо сторил няколко откоса,
и една купа направил - ниска, невисока,
във сравнение с онези купи-великани,
във ливадите на попа, отнапред събрани.

Като му видял купата, попът се ядосал:
- Бе Иване, калпазане, заплес нескопосан!
Пияница непрокопсан, мързелив хайванин!
Ако все така работиш, тебе кой те храни?
Няма смисъл дъщеря ми тук по гръб да ляга,
с цепката си към небето, и да се напряга:
Всеки, който я познава, отнапред си знае,
че такова ниско нещо тя ще надпикае!

Но Иванчо му отвърнал: - Знам, че има сили,
но да бъде всичко както сме се пазарили.
Тъй че нека, дядо попе, не ви се зловиди,
може да сте прави вие, но - око да види!

И легнАла поповата щерка черноока,
ала струята излязла къса и широка,
та едва-едва възлязла до над коленете,
и се спуснала обратно близко до нозете.

В първия момент отецът гледал изумено.
След това със страх извикал: "- Изчадие недно!"
После с ругатни ужасни попът се развикал,
до каруцата отишъл, грабнал си камшика.
И с камшик назад се втурнал, разгневен и страшен,
за да хване дъщеря си, да я опердаши.

Но Иванчо скокнал, стиснал му ръката:

- Слушай попе! - викнал. - Не ми бий жената!
Знай, че не е в нищо щерка ти виновна -
Господ го е сторил да е неспособна!

Не косих, защото бързах да се моля
и така измолих божията воля:
с твоето момиче да се събереме,
заедно да бъдем, докато умреме!

Дадената дума трябва да се спази,
ако не желаеш Господ да те мрази!
Щерката ти твоя е била до днеска,
но от днес е вече моята невеста!

Щом в Иван открила смелост и закрила,
щерката до него нежно приближила.
Спряла се до него, хванала му пръста -
трябва да се скъса, за да я откъснат!

Младите и попът дълго се гневили,
но накрая все пак са се помирили.
Как се помириха аз ще ви разкрия -
много нещо свърши баба попадия.
Буца сол на попа на главата трила,
докато с децата не го помирила.

Тъй завършва тази кратка епопея.

Друга да започва няма като нея -
с:
"Поповата щерка още мъж не знае -
цепката й - тясна, надалеч пикае!"