10 нояб. 2006 г., 08:29

Попрекалих с водката

847 0 8

 

Попрекалих с водката

 

Да бях на тридесет и две,

бих покорила не едно море,

дори безбрежен океан,

какъв ли вихър бил е Магелан.

 

Да бях на тридесет и две,

политнала бих към небе,

привличащо към този сайт -

завиждам им на братя Райт.

 

Да бях на тридесет и две,

вода да търся вместо нефт,

в пустиня бих се закопала,

на всички вас бих ви я дала.

 

Но съм на тридесет и осем...

И плаша се... от стих износен,

от прах и мухъл по ъглите –

хей, ... да вее вятъра в косите!

 

Йо-хо-хо и...

бутилка със писмо!

 08.11.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мноо ми хареса миме
  • Хубав стих, хей усмихна ме.
    Усеща се характера "рогат"
    И аз съм "за" за основаване
    на "форум на овена"- зодиак.
    Така са ми познати тези думи
    "да бях на тридесет и две", да
    сега бродя по по-различни друми
    вече не съм вакло агне, а овца.

    Поздрав и усмивка Меричка.
    /искам членска карта/
  • прекалила си с водката, но си написала хубав стих!
    Поздравления Мери!
  • Овен, пък с водка се налива,
    това е знаеш на шега,
    но иначе стиха ти си го бива
    и аз те поздравявам за това!

    Много хубав стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Диди, дай да основаваме подклуб "форум на овена"- много материал има, /днес навсякъде/ няма да изброявам.
    За Креми: като бях на 32, исках да съм на 18.
    На Петинка и Кити специално благодаря и наздраве!
    И накрая си признавам, че разказа на Атанас "Защо живеем?" прочетох само до пасажа с 42?! Утре продължавам!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...