10 нояб. 2006 г., 08:29

Попрекалих с водката

846 0 8

 

Попрекалих с водката

 

Да бях на тридесет и две,

бих покорила не едно море,

дори безбрежен океан,

какъв ли вихър бил е Магелан.

 

Да бях на тридесет и две,

политнала бих към небе,

привличащо към този сайт -

завиждам им на братя Райт.

 

Да бях на тридесет и две,

вода да търся вместо нефт,

в пустиня бих се закопала,

на всички вас бих ви я дала.

 

Но съм на тридесет и осем...

И плаша се... от стих износен,

от прах и мухъл по ъглите –

хей, ... да вее вятъра в косите!

 

Йо-хо-хо и...

бутилка със писмо!

 08.11.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мноо ми хареса миме
  • Хубав стих, хей усмихна ме.
    Усеща се характера "рогат"
    И аз съм "за" за основаване
    на "форум на овена"- зодиак.
    Така са ми познати тези думи
    "да бях на тридесет и две", да
    сега бродя по по-различни друми
    вече не съм вакло агне, а овца.

    Поздрав и усмивка Меричка.
    /искам членска карта/
  • прекалила си с водката, но си написала хубав стих!
    Поздравления Мери!
  • Овен, пък с водка се налива,
    това е знаеш на шега,
    но иначе стиха ти си го бива
    и аз те поздравявам за това!

    Много хубав стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Диди, дай да основаваме подклуб "форум на овена"- много материал има, /днес навсякъде/ няма да изброявам.
    За Креми: като бях на 32, исках да съм на 18.
    На Петинка и Кити специално благодаря и наздраве!
    И накрая си признавам, че разказа на Атанас "Защо живеем?" прочетох само до пасажа с 42?! Утре продължавам!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...