10.11.2006 г., 8:29

Попрекалих с водката

844 0 8

 

Попрекалих с водката

 

Да бях на тридесет и две,

бих покорила не едно море,

дори безбрежен океан,

какъв ли вихър бил е Магелан.

 

Да бях на тридесет и две,

политнала бих към небе,

привличащо към този сайт -

завиждам им на братя Райт.

 

Да бях на тридесет и две,

вода да търся вместо нефт,

в пустиня бих се закопала,

на всички вас бих ви я дала.

 

Но съм на тридесет и осем...

И плаша се... от стих износен,

от прах и мухъл по ъглите –

хей, ... да вее вятъра в косите!

 

Йо-хо-хо и...

бутилка със писмо!

 08.11.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мноо ми хареса миме
  • Хубав стих, хей усмихна ме.
    Усеща се характера "рогат"
    И аз съм "за" за основаване
    на "форум на овена"- зодиак.
    Така са ми познати тези думи
    "да бях на тридесет и две", да
    сега бродя по по-различни друми
    вече не съм вакло агне, а овца.

    Поздрав и усмивка Меричка.
    /искам членска карта/
  • прекалила си с водката, но си написала хубав стих!
    Поздравления Мери!
  • Овен, пък с водка се налива,
    това е знаеш на шега,
    но иначе стиха ти си го бива
    и аз те поздравявам за това!

    Много хубав стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Диди, дай да основаваме подклуб "форум на овена"- много материал има, /днес навсякъде/ няма да изброявам.
    За Креми: като бях на 32, исках да съм на 18.
    На Петинка и Кити специално благодаря и наздраве!
    И накрая си признавам, че разказа на Атанас "Защо живеем?" прочетох само до пасажа с 42?! Утре продължавам!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...