10 nov 2006, 8:29

Попрекалих с водката

  Poesía
849 0 8

 

Попрекалих с водката

 

Да бях на тридесет и две,

бих покорила не едно море,

дори безбрежен океан,

какъв ли вихър бил е Магелан.

 

Да бях на тридесет и две,

политнала бих към небе,

привличащо към този сайт -

завиждам им на братя Райт.

 

Да бях на тридесет и две,

вода да търся вместо нефт,

в пустиня бих се закопала,

на всички вас бих ви я дала.

 

Но съм на тридесет и осем...

И плаша се... от стих износен,

от прах и мухъл по ъглите –

хей, ... да вее вятъра в косите!

 

Йо-хо-хо и...

бутилка със писмо!

 08.11.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мноо ми хареса миме
  • Хубав стих, хей усмихна ме.
    Усеща се характера "рогат"
    И аз съм "за" за основаване
    на "форум на овена"- зодиак.
    Така са ми познати тези думи
    "да бях на тридесет и две", да
    сега бродя по по-различни друми
    вече не съм вакло агне, а овца.

    Поздрав и усмивка Меричка.
    /искам членска карта/
  • прекалила си с водката, но си написала хубав стих!
    Поздравления Мери!
  • Овен, пък с водка се налива,
    това е знаеш на шега,
    но иначе стиха ти си го бива
    и аз те поздравявам за това!

    Много хубав стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Диди, дай да основаваме подклуб "форум на овена"- много материал има, /днес навсякъде/ няма да изброявам.
    За Креми: като бях на 32, исках да съм на 18.
    На Петинка и Кити специално благодаря и наздраве!
    И накрая си признавам, че разказа на Атанас "Защо живеем?" прочетох само до пасажа с 42?! Утре продължавам!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...