Поради что (само за секунди!!!) се срамя да се нареча Болгарин...
О, юроде ти неразумни!
О, жалък син на род юнашки!
Защо натикал си, безумни,
тез две консерви в твойте гащи
и спориш гневно, по балкански,
с охраната на магазина
със две-три думи на испански
но със псувни-цяла лавина,
а мене караш да премина
с обърнато към тебе теме,
от срам горяща, че двамина
сме от едно и също племе...
Мадрид, 2003 г.
© Петя Божилова Все права защищены
Събитието ме накара да се натъжа, но самият стих - да се разсмея на глас. Добре си го подредила нашичкия . Поздрави!