Пораснах
Часовникът лудо тиктака,
годините безуморно летят.
Животът никога не чака.
Готова или не, трудностите ме зоват.
Още помня първата си книжка детска,
как с увлечение по нея сричах.
Но грабна ме животът, закова ме с болезнена треска.
Май пораснах, а мъничка до вчера се наричах.
Мразя житейските уроци!
Нека куклите в света си ме допуснат,
където ги няма злобата и човешките пороци.
Само там проблемите ще ме напуснат.
А може би дошло е време да осъзная,
че вече не съм на мама и на тати малката принцеса
и във филма-живот блестящо ролята да изиграя.
Да, ще бъда "голяма" и ще скъсам изтъканата от страх завеса.
Но винаги в сърцето си ще нося скъпите години
на онова безгрижно детство весело.
Играчките не ще изхвърля - винаги ще са моите приятели любими.
Спомените ми са сладки, но ще се боря и с бъдещето кисело.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Костадинова Все права защищены
! 