Покълнах!...

-поникнаха ми и мустаци,

чакайки почивният ми ден..

На прага на дома -отдъхвам,

най-накрая малко време и за мен.

Пристъпвам бавно...

страхувам се да се огледам...

наоколо е паднала градушка.

Синът ми:"Споко,мамо-

хич да не ти дреме."

Съпругът ми:"Какво ще има за закуска?"

Гледам-мивката ми,неиздържа..

Посудата е тръгнала да ме посрещне.

Яхнала метлата,без да бързам,

давам си кураж,че има време....

Неволно спира погледа ми нещо-

един чорап на четири стола е положен.

Питам,нима това не е изкуство,

докато смеха във мене зрее...

Явно е,че нямам време

в тасманийски дявол да се преродя.

Запрятам дългите ръкави

и на КПП-то(кухня,печка,пералня)дежуря...

Навярно няма да ме наградят с медали,

нали съм майка и работеща жена.

Сервирам порция умора,

в края на почивния ми ден,

подправена с любов

за най-любимите ми хора,

готова да посрещна,

поредния работен ден!!!