Поредна нощ
(Посветено)
Поредна нощ...
Поредна чаша.
Болка стене,
тяло изгаря.
А луната -
своя лъч си изпраща.
Само тя е с теб
и с въздишките дреме.
Пак цигара догаря...
Самотата се лута -
обикаля в кафез.
Изгони я проклетата!
Убийца!
Пак измъчва те днес.
Не останали думи,
а въпрос след въпрос -
Защо? Докога?...
Мрак разхожда се бос
и докосва студен.
Изгори го с ръце!
Изпрати го с тъжния ден!
Спомени...
скрити в стените.
Колко смело долитат
впили се дори в ъглИте.
Създай нови,
по-светли от вчера!
Събуди се със слънце,
пак надежда да гледа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
