Ще разхвърлям на времето празните мисли
от небето провиснали в хладния ден.
Ще изпратя по вятъра две чадърчета чисти
от глухарче разпукнало в светлината пред мен.
Ще рисувам начало, чрез сърцето на Гея, ...
на гр. Трявна
По тихите улици бавно пристъпвам -
по каменни късове, обвити със спомени.
От всеки по цвете - усмивка откъсвам -
оставих преди време от лицето отронени. ...
Наднича Любовта сред светлината
и по стените зайчета рисува,
разпъва като във море платната.
Днес в моя дом усмихната нахлува.
Пулсира. В часовете се оглежда. ...
Обличам бялата си рокля -
от нежността ми цяла изтъкана
и сред дъжда, дори косите мокря.
Летя към теб, защото бях желана.
При тебе идвам, без да те докосвам. ...
Цветята сме на нашата планета
и любовта сред нас лети като балон -
понякога разпръсва го нечакана комета
и мигом разпилява се със стон.
Тогава дъжд вали и силно напоени, ...
Отеква в нощите нестихваща камбана -
това е твоят глас, в душата ми плете,
с дантелени криле долита и сме двама.
Събужда се с усмивка звездното небе.
Летя по релсите на дните все напред, ...
Закърмени сме с майчиното слово
и с песните на нашите предци.
За нашата страна се борили сурово,
Балкана пеел с кървави следи.
Едно е мястото в света огромен - ...
Покълва с мокри усмивки пролетта,
в душата - кокиче красиво изгрява,
а Марта зарежда ни днес с радостта.
Засмяна пристигна. Добро обещава.
Накичила пъстри дрехи, гърди, ...
Небето понякога със сълзите докосва -
земята целува в своя тъга,
на капките шепота омагьосва -
цветята и улиците... Рисува дъга.
Понякога глас от джобове разпръсва ...
Здравей, любов!
И днес си тук, отново те прегръщам.
Поглеждаш ме красива от любимите очи.
Денят от лед в жарава с теб превръщам.
Какво е студ? Забравила съм, някъде мълчи. ...
Броя последните стъпки на зимата -
пристъпват пред мен по снежните улици,
изгубват се бавно, там по пъртината,
след кратките дрямки и дълги безсъници.
А Янтра разлива водите си ледени, ...
Когато се разхождам боса в дните -
нозете ми усещат пулса на Земята.
Поискам ли да имат цветове косите -
рисувам в падащия дъжд сред капките дъгата.
Когато тишината искам да открия - ...
Светлината наричам Надежда -
мост към щастие, вяра, мечти,
скрита в облаче, от което поглежда,
на конец в мекотата трепти.
Тя е пламъче, там в топлината, ...
От извора на моя светъл ден рожден,
когато с първи удари забило е сърцето -
с усмивка съм дарена, още грее в мен.
Най-истинската е от майка към детето.
От две ръце докосната вървя до днес - ...
Любовта е като нежно цвете,
в кръговрата на сезоните танцува
и сред бурените, в стръмното на бреговете
слънцето с лъчите го целува.
Ражда се със идващата пролет, ...
Ще си отдъхна от изминалото време -
побутва ме понякога по раменете.
Сега заспало е и мълчаливо дреме,
в косите си отмерва часовете.
Букет от детелини ще прегърна, ...
Една жена по улиците скита,
в ръце - дете, премръзнало от студ.
Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,
едва дочуват се. Градът е ням и глух.
С раздърпани мечти и кални дрехи, ...
Изпратих мечтите си в кратко писмо,
в бутилка в цвят розов грижливо поставих,
докоснах със устни, с целувка - клеймо.
За сила - от ангел крила му добавих.
С ръце го насочих, политна в небето ...
до Дядо Коледа
На Коледа, в най-святата ни нощ,
приседнали на пъстрата трапеза,
в магията на празник светъл, с пълен кош,
ще ни дариш с усмивки и надежда. ...
Потропват в улуците запечатани спомени
и с нощните сенки смело политат.
В съня ми притихват звездици отронени,
белязани чувства смело политат.
Останаха само твоите стъпки - ...
Прекрасно е, когато в теб се сгуша
и слънцето заспива там зад хълма.
Звезди над нас танцуват своя музика.
Денят в искряща нощ отново се превръща.
Поглеждам те. Щастлива съм, че ти до мен си - ...
В сърцето ми пламъче кротко гори,
в очите усмивки нежно говорят,
в ръцете ми крехки... топли следи,
в душата ми радост и мъка се борят.
Протягам с надежда свойте ръце, ...
Запазих в себе си красивото
от полъха на думи, носещи любов.
С усмивка отговорих на трънливото
и стъпках на Земята всеки мръсен плод.
Омръзна ли ми да съм винаги прилична? ...
Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите? ...
Ако ти от мене си отидеш,
със слънцето аз бавно ще заляза
и в синьото ти няма да ме виждаш,
дори и с топлия си лъч да се покажа.
А на брега на синьото небе ...
