27 окт. 2021 г., 21:49

Поредна вечер на размисъл

455 0 0

Искам просто да бъда изслушан

Седя, под душа и си мисля че и тази вечер ще е суша. Страх ме е да споделям, заради несигурния отговор на хората. Как да им обясня че обичам флората. А когато се престраша, отговорът - а ха

И мен днес пе изпитваха по химия.

Не ме интересува. Защо хората не искат да ме чуят и да влязат в моя филм вместо да си седят в техния и да не ги интересува за мен Трудно, тея нерези на обществото могат да ми спечелят доверието за това да им споделя какво ми е на сърцето и мозъка. Но когато се случи, претърпявам поредното разочарование. Може би просто, са глупави и аз съм единственият, който може да слуша, но как да се примиря с това като не е честно. Аз съм роб на своята глава попаднал сред егоистичните лица, какви дела искат още от мен като съм дал всичко, злато, мед

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...