27 oct 2021, 21:49

Поредна вечер на размисъл

451 0 0

Искам просто да бъда изслушан

Седя, под душа и си мисля че и тази вечер ще е суша. Страх ме е да споделям, заради несигурния отговор на хората. Как да им обясня че обичам флората. А когато се престраша, отговорът - а ха

И мен днес пе изпитваха по химия.

Не ме интересува. Защо хората не искат да ме чуят и да влязат в моя филм вместо да си седят в техния и да не ги интересува за мен Трудно, тея нерези на обществото могат да ми спечелят доверието за това да им споделя какво ми е на сърцето и мозъка. Но когато се случи, претърпявам поредното разочарование. Може би просто, са глупави и аз съм единственият, който може да слуша, но как да се примиря с това като не е честно. Аз съм роб на своята глава попаднал сред егоистичните лица, какви дела искат още от мен като съм дал всичко, злато, мед

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...