Поредната жалка картинка...
Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен?
Защо убиваш ме така?
Когато имаш нужда, си добра...
а след това усещам толкова студенина.
Кой съм аз за теб?
Онази марионетка, която все така не спира да търчи след теб?
Но пък точно онзи, може би единствен.
Понякога сърцето чувства неща, които разумът не разбира...
Не знаеш какво е да чуваш гласа си от дъното на бездна,
точно онази бездна,
в която пропаднах.
Душата ми...
като бучица лед в питието...
изчезва, докато не получи твоята доза надежда.
За да видя този театър, който след всяка доза се разиграва
пред очите ми...
И отново ме разбиваш...
и събираш...
А вече нищо не остана...
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен?
Защо убиваш ме така?
Когато имаш нужда, си добра...
а след това усещам толкова студенина.
Кой съм аз за теб?
Онази марионетка, която все така не спира да търчи след теб?
Но пък точно онзи, може би единствен.
Понякога сърцето чувства неща, които разумът не разбира...
Не знаеш какво е да чуваш гласа си от дъното на бездна,
точно онази бездна,
в която пропаднах.
Душата ми...
като бучица лед в питието...
изчезва, докато не получи твоята доза надежда.
За да видя този театър, който след всяка доза се разиграва
пред очите ми...
И отново ме разбиваш...
и събираш...
А вече нищо не остана...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Божанов Все права защищены
