Sep 9, 2008, 12:25 PM

Поредната жалка картинка...

Poetry » Love

1.7K 0 9

Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен?

Защо убиваш ме така?
Когато имаш нужда, си добра...
а след това усещам толкова студенина.
Кой съм аз за теб?
Онази марионетка, която все така не спира да търчи след теб?

Но пък точно онзи, може би единствен.
Понякога сърцето чувства неща, които разумът не разбира...
Не знаеш какво е да чуваш гласа си от дъното на бездна,
точно онази бездна,
в която пропаднах.

Душата ми...
като бучица лед в питието...
изчезва, докато не получи твоята доза надежда.
За да видя този театър, който след всяка доза се разиграва
пред очите ми...

И отново ме разбиваш...
и събираш...
А вече нищо не остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Откровеност е стиха ти!
Пиши, помага при душевна болка!
Поздрав!

2008-12-07T09:49:35+02:00
ProstoChovek (Антон Божанов)

Благодаря ви , момичета!

2008-10-05T08:58:58+03:00
Ена (Елена Гоцева)

И аз ще кажа като Дария - много силно ми въздейства, именно защото е истинско и откровено до съкровеност...
Развълнува ме човещината и силата на любовта в този стих, за което те поздравявам!!!
Добре дошъл при нас!
Прегръдка и от мен!

2008-10-03T08:23:41+03:00
dara.h (Дария)

Не мога да намеря точната дума,но ми подейства някак разтърсващо..Има истина,емоция..хареса ми.

2008-10-01T21:21:23+03:00
mindwinter (Руина)

Хубаво заглавие, хехехехехеехехе.

2008-09-25T23:42:50+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0