Sep 9, 2008, 12:25 PM

Поредната жалка картинка...

Poetry » Love

1.7K 0 9

Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен?

Защо убиваш ме така?
Когато имаш нужда, си добра...
а след това усещам толкова студенина.
Кой съм аз за теб?
Онази марионетка, която все така не спира да търчи след теб?

Но пък точно онзи, може би единствен.
Понякога сърцето чувства неща, които разумът не разбира...
Не знаеш какво е да чуваш гласа си от дъното на бездна,
точно онази бездна,
в която пропаднах.

Душата ми...
като бучица лед в питието...
изчезва, докато не получи твоята доза надежда.
За да видя този театър, който след всяка доза се разиграва
пред очите ми...

И отново ме разбиваш...
и събираш...
А вече нищо не остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Откровеност е стиха ти!
Пиши, помага при душевна болка!
Поздрав!

2008-12-07T09:49:35+02:00
ProstoChovek (Антон Божанов)

Благодаря ви , момичета!

2008-10-05T08:58:58+03:00
Ена (Елена Гоцева)

И аз ще кажа като Дария - много силно ми въздейства, именно защото е истинско и откровено до съкровеност...
Развълнува ме човещината и силата на любовта в този стих, за което те поздравявам!!!
Добре дошъл при нас!
Прегръдка и от мен!

2008-10-03T08:23:41+03:00
dara.h (Дария)

Не мога да намеря точната дума,но ми подейства някак разтърсващо..Има истина,емоция..хареса ми.

2008-10-01T21:21:23+03:00
mindwinter (Руина)

Хубаво заглавие, хехехехехеехехе.

2008-09-25T23:42:50+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0