ProstoChovek (Антон Божанов)
1 123
Sep 9, 2008, 12:25 PM

Поредната жалка картинка... 

  Poetry » Love
1492 0 9
Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това  давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен?

Защо убиваш ме така?
Когато имаш нужда, си добра...
а след това усещам толкова студенина.
Кой съм аз за теб?
Онази марионетка, която все така не спира да търчи след теб?

Но пък точно онзи, може би единствен.
Понякога сърцето чувства неща, които разумът не разбира...
Не знаеш какво е да чуваш гласа си от дъното на бездна,
точно онази бездна,
в която пропаднах.

Душата ми...
като бучица лед в питието...
изчезва, докато не получи твоята доза надежда.
За да видя този театър, който след всяка доза се разиграва
пред очите ми...

И отново ме разбиваш...
и събираш...
А вече нищо не остана...

© Антон Божанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Откровеност е стиха ти!
    Пиши, помага при душевна болка!
    Поздрав!
  • Благодаря ви , момичета!
  • И аз ще кажа като Дария - много силно ми въздейства, именно защото е истинско и откровено до съкровеност...
    Развълнува ме човещината и силата на любовта в този стих, за което те поздравявам!!!
    Добре дошъл при нас!
    Прегръдка и от мен!
  • Не мога да намеря точната дума,но ми подейства някак разтърсващо..Има истина,емоция..хареса ми.
  • Хубаво заглавие, хехехехехеехехе.
  • Радвам се,че все пак си публикувал нещо,което мога да коментирам:>>

    "Понякога сърцето чувства неща, които разума не разбира...
    Незнаеш какво е да чуваш гласа си от дъното на бездна,
    точно онази бездна,
    в която пропаднах."
    -Толкова истини си казал и толкова грешно написани...
    Куме,Куме..;>
  • Много емоционално!!
  • чувствено
  • И отново ме разбиваш...
    и събираш...
    А вече нищо не остана...
    Прекрасно
Random works
: ??:??