Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен?
Защо убиваш ме така?
Когато имаш нужда, си добра...
а след това усещам толкова студенина.
Кой съм аз за теб?
Онази марионетка, която все така не спира да търчи след теб?
Но пък точно онзи, може би единствен.
Понякога сърцето чувства неща, които разумът не разбира... ...