21 февр. 2010 г., 23:34

Поредно 

  Поэзия
649 0 1
Поредно
Да политам със крила на птица
не е в моя стил.
Нямам зрението на орлите,
с поезията съм на Ви.
Светлина кога потъне в здрача,
напира мъка и тъга.
Случва ми се даже да заплача,
утеха търся във стиха.
Но чуя ли фалшива нотка в песен,
като с бесило се душа.
Да преиграя също е опасно лесно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Все права защищены

Предложения
: ??:??