Поредно
Поредно
Да политам със крила на птица
не е в моя стил.
Нямам зрението на орлите,
с поезията съм на Ви.
Светлина кога потъне в здрача,
напира мъка и тъга.
Случва ми се даже да заплача,
утеха търся във стиха.
Но чуя ли фалшива нотка в песен,
като с бесило се душа.
Да преиграя също е опасно лесно
с гъделичкане на суета.
Мълчание със сигурност подвежда,
избълвам пак куплет,
заблудена в глупава надежда,
може би ще се чете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
