Поредното
Поредното умиране,
а нямам вече сили за това;
тъй много спомени изпратих.
Боли ме
изнасилената ми душа,
потърсила заблуда,
за да се наплаче.
Поредната любовна смърт,
родена
недоносена в нощта -
обгаряне до черно
на мечтите.
Крещи във мен,
като все още жива, плът:
"Обичай ме,
обичай ме,
спаси ме!"
Пореден траур,
никак некрасив
със дрипите пребоядисани.
Поредните цветя.
Пореден стих.
Поредното отричане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
