Поредното
Поредното умиране,
а нямам вече сили за това;
тъй много спомени изпратих.
Боли ме
изнасилената ми душа,
потърсила заблуда,
за да се наплаче.
Поредната любовна смърт,
родена
недоносена в нощта -
обгаряне до черно
на мечтите.
Крещи във мен,
като все още жива, плът:
"Обичай ме,
обичай ме,
спаси ме!"
Пореден траур,
никак некрасив
със дрипите пребоядисани.
Поредните цветя.
Пореден стих.
Поредното отричане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
