Порой
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.
Засъскаха куршумите словесни.
От свода рукна тежък юнски дъжд.
Сърдита мълния за миг проблесна
като ръка на непреклонен мъж.
Реки заляха улиците прашни.
Сред локвите се давеха слънца...
А под дъжда, прогизнали от щастие,
целуваха се влюбени деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
