7 авг. 2008 г., 21:45

Порой

902 0 19
Какво безумие от гневни думи
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.

Засъскаха куршумите словесни.
От свода рукна тежък юнски дъжд.
Сърдита мълния за миг проблесна
като ръка на непреклонен мъж.

Реки заляха улиците прашни.
Сред локвите се давеха слънца...
А под дъжда, прогизнали от щастие,
целуваха се влюбени деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Реки заляха улиците прашни.
    Сред локвите се давеха слънца...
    А под дъжда, прогизнали от щастие,
    целуваха се влюбени деца."

    !!!

  • Браво! Нали знаеш, че обичам да те чета! Понякога нямам време да пиша, но има моменти, като този, когато си наваксвам! Поздрави за теб!
  • прогизнали от щастие
    ...
    И ти бъди!!!
  • Благодаря на всички!Това беше на един Петровден преди 3 години,когато дъждът се изливаше като плътна стена.След гневен спор застанахме на прозореца и там, навън...о,чудо,момче и момиче наистина танцуваха под дъжда! И бях щастливи, много щастливи!
  • Много е хубаво! Прекрасно!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...