Aug 7, 2008, 9:45 PM

Порой

  Poetry » Love
896 0 19
Какво безумие от гневни думи
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.

Засъскаха куршумите словесни.
От свода рукна тежък юнски дъжд.
Сърдита мълния за миг проблесна
като ръка на непреклонен мъж.

Реки заляха улиците прашни.
Сред локвите се давеха слънца...
А под дъжда, прогизнали от щастие,
целуваха се влюбени деца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Реки заляха улиците прашни.
    Сред локвите се давеха слънца...
    А под дъжда, прогизнали от щастие,
    целуваха се влюбени деца."

    !!!

  • Браво! Нали знаеш, че обичам да те чета! Понякога нямам време да пиша, но има моменти, като този, когато си наваксвам! Поздрави за теб!
  • прогизнали от щастие
    ...
    И ти бъди!!!
  • Благодаря на всички!Това беше на един Петровден преди 3 години,когато дъждът се изливаше като плътна стена.След гневен спор застанахме на прозореца и там, навън...о,чудо,момче и момиче наистина танцуваха под дъжда! И бях щастливи, много щастливи!
  • Много е хубаво! Прекрасно!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...