Aug 7, 2008, 9:45 PM

Порой

  Poetry » Love
900 0 19
Какво безумие от гневни думи
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.

Засъскаха куршумите словесни.
От свода рукна тежък юнски дъжд.
Сърдита мълния за миг проблесна
като ръка на непреклонен мъж.

Реки заляха улиците прашни.
Сред локвите се давеха слънца...
А под дъжда, прогизнали от щастие,
целуваха се влюбени деца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Реки заляха улиците прашни.
    Сред локвите се давеха слънца...
    А под дъжда, прогизнали от щастие,
    целуваха се влюбени деца."

    !!!

  • Браво! Нали знаеш, че обичам да те чета! Понякога нямам време да пиша, но има моменти, като този, когато си наваксвам! Поздрави за теб!
  • прогизнали от щастие
    ...
    И ти бъди!!!
  • Благодаря на всички!Това беше на един Петровден преди 3 години,когато дъждът се изливаше като плътна стена.След гневен спор застанахме на прозореца и там, навън...о,чудо,момче и момиче наистина танцуваха под дъжда! И бях щастливи, много щастливи!
  • Много е хубаво! Прекрасно!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...