31 мар. 2006 г., 17:11

Порта на времето

918 0 5

Отчаяно вървя
Към портата на времето.
Осъзнах че съм роден на грешно място.
Искам всички да знаят
че си отивам сега
преди да заспя
градът е пуст,отново сив.

Момента е дошъл.
Танцът на моето спасение е свършил.
Аз съм жив
по-жив от всякога.
Бързам към портата на времето
Със затаен дъх
не трябва да чуеш че си тръгвам .
Аз умирам преди да заспя
Аз съм на прага
ето виждам го
минавам през арката
и света започва да се руши.
Не мога да остана повече тук.
Света е разрушен
съня е прекъснат
очите се отворени
към свободата която са жадували
душата е спасена
портата разрушена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мерси мерси
  • Страхотно е!
  • Действително би се получила прекрасна песен. Има мелодия в стиховете ти, не ги подценявай Поздрав!
  • благодаря ви.аз честно казано не се придържам към каноните и това си личи.според мен,стиховете са ми някак посредствени,но оправданието ми е че съм начинаещ.а и всичко което пиша е някакво чувство което е трудно да се изрази с думи.
  • Докато четях стихотворението ти се сетих за думите на Уилям Блейк, с които започва романа на Олдъс Хъксли "Дверите на възприятието" - "Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно". Осъзнаването на това, че светът не ни се представя с истинското си лице и че ние трябва да го открием за да се почустваме наистина спасени, е привилегия на малцина. Тази тема е засегната и в Селестинското пророчество. Незнам дали си го чел, но си заслужава. Ако искаш мога да ти го изпратя на имейла.
    Писането на свободен стих се оказва винаги по трудна задача, отколкото да пишеш по каноните на стихосложението. Желая ти успех и продължавай да дерзаеш6

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...