31 mar 2006, 17:11

Порта на времето

  Poesía
923 0 5

Отчаяно вървя
Към портата на времето.
Осъзнах че съм роден на грешно място.
Искам всички да знаят
че си отивам сега
преди да заспя
градът е пуст,отново сив.

Момента е дошъл.
Танцът на моето спасение е свършил.
Аз съм жив
по-жив от всякога.
Бързам към портата на времето
Със затаен дъх
не трябва да чуеш че си тръгвам .
Аз умирам преди да заспя
Аз съм на прага
ето виждам го
минавам през арката
и света започва да се руши.
Не мога да остана повече тук.
Света е разрушен
съня е прекъснат
очите се отворени
към свободата която са жадували
душата е спасена
портата разрушена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мерси мерси
  • Страхотно е!
  • Действително би се получила прекрасна песен. Има мелодия в стиховете ти, не ги подценявай Поздрав!
  • благодаря ви.аз честно казано не се придържам към каноните и това си личи.според мен,стиховете са ми някак посредствени,но оправданието ми е че съм начинаещ.а и всичко което пиша е някакво чувство което е трудно да се изрази с думи.
  • Докато четях стихотворението ти се сетих за думите на Уилям Блейк, с които започва романа на Олдъс Хъксли "Дверите на възприятието" - "Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно". Осъзнаването на това, че светът не ни се представя с истинското си лице и че ние трябва да го открием за да се почустваме наистина спасени, е привилегия на малцина. Тази тема е засегната и в Селестинското пророчество. Незнам дали си го чел, но си заслужава. Ако искаш мога да ти го изпратя на имейла.
    Писането на свободен стих се оказва винаги по трудна задача, отколкото да пишеш по каноните на стихосложението. Желая ти успех и продължавай да дерзаеш6

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...