31 mar 2006, 17:11

Порта на времето 

  Poesía
777 0 5

Отчаяно вървя
Към портата на времето.
Осъзнах че съм роден на грешно място.
Искам всички да знаят
че си отивам сега
преди да заспя
градът е пуст,отново сив.

Момента е дошъл.
Танцът на моето спасение е свършил.
Аз съм жив
по-жив от всякога.
Бързам към портата на времето
Със затаен дъх
не трябва да чуеш че си тръгвам .
Аз умирам преди да заспя
Аз съм на прага
ето виждам го
минавам през арката
и света започва да се руши.
Не мога да остана повече тук.
Света е разрушен
съня е прекъснат
очите се отворени
към свободата която са жадували
душата е спасена
портата разрушена.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • мерси мерси
  • Страхотно е!
  • Действително би се получила прекрасна песен. Има мелодия в стиховете ти, не ги подценявай Поздрав!
  • благодаря ви.аз честно казано не се придържам към каноните и това си личи.според мен,стиховете са ми някак посредствени,но оправданието ми е че съм начинаещ.а и всичко което пиша е някакво чувство което е трудно да се изрази с думи.
  • Докато четях стихотворението ти се сетих за думите на Уилям Блейк, с които започва романа на Олдъс Хъксли "Дверите на възприятието" - "Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно". Осъзнаването на това, че светът не ни се представя с истинското си лице и че ние трябва да го открием за да се почустваме наистина спасени, е привилегия на малцина. Тази тема е засегната и в Селестинското пророчество. Незнам дали си го чел, но си заслужава. Ако искаш мога да ти го изпратя на имейла.
    Писането на свободен стих се оказва винаги по трудна задача, отколкото да пишеш по каноните на стихосложението. Желая ти успех и продължавай да дерзаеш6
Propuestas
: ??:??