madme
88 результатов
Платиха ми и тръгвам
да стисна върховете на пръстите ѝ
motherfuckers, wanna call her
даже не обувам дънките - трябва да съм бърз
захапвам я - точка, ключа и на път. ...
  700 
Тя беше принцеса,
танцуваща в нощта,
затворена в кръг от огън,
докосваща,
пламъка на... феникса. ...
  1012 
  1280 
  2853 
Вървейки из пътищата на света -
ненадейно или може би съдба -
срещнах изведнъж... любовта.
Посрещнах този миг... на страст
или може би - похотлива сласт - ...
  792 
  1384 
  2352 
  1344  10 
Цяла нощ сънувам деня,
а сутринта уморен посрещам
изгрева.
И така, почти до края на света,
чакам зората на падащата звезда ...
  1271 
ЕСЕ
“От човека зависи бъдещето на човека”
Всяко действие има своето следствие, така можем да обясним фразата “От човека зависи бъдещето на човека”, казана от Жан-Пол Сартр. Най-общо трябва да се замислим върху това как се влияе на обграждащия ни свят нашето съществуване, какви са моралните ни задълж ...
  10726 
слова от античността...
чудовищен смях...
слова, разкриващи
идентичността.
Аз... съм това, което е заложено ...
  914 
Плясъкът, огласяващ
огънатата ламарина под твоя труп,
алармата на смъртта,
да, това означава живота.
Последният полет, неволен... ...
  818 
Разказваме истории за онези дни, а замисляме ли се за забравените ни деди, за борбата и кръвта, потта и безконечна болка, пропити в сълзи са пътищата ни.
  680 
Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите ...
  826 
Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата, ...
  912 
Под моста чакам в самота да изгрее последната звезда, под моста чакам в самота първия лъч на изгрева. Увит в шал, тръпнещ в студа на твоята последна дума, играя самичък последната ръка от играта на нашата съдба. Градски светлини огряват мокрият асфалт… моя дом под моста. Не искам да чувствам, не иск ...
  671 
Глутницата отново е бясна
крещи дращи и вие
скъса оковите си
в главата ми.
Хаосът е природата ...
  621 
Заедно се скрихме от тежките капки есенен дъжд, ангелът в сърцето разпери крила и покри ни с плащът на нощта. Неизречена дума тихо се таеше в погледа, разлистваше страниците от албума на спомена. Ритъмът, с който дъждът барабани по сивия асфалт ми напомня как бях те нарекъл в съня си. Тихичко си тан ...
  681 
Облъчен от екрана
крещиш като малка
вкисната дебелана.
Виждам че в твойте
очи се прожектира ...
  705 
Блясък,блясък
с блясък пристига
отпътуващата нощна
пеперуда,
която с крясък дими ...
  806 
На пазара тя чака
сребърният звън
на капките нежен
алкохол.
Цялата облечена ...
  649 
Нека има на света само една мъничка звезда, която с името ти да назова в час на самота. Нека има на света стотици хиляди кралици на хубостта, но само теб бих нарекъл просто красота. Нека има на света, или вече има те в мен но чакам аз реален, силует от забравен спомен.
  623 
Зимата ще бъде студена
защо не дойдеш при мен
зимата ще бъде бяла
и красива ще изглежда
убийцата в снега. ...
  758 
Понякога когато плачем
и крещим наум,
от ярост и безсилие
от завързаните ни ръце,
и си мислим, ...
  644 
Лежи в канавка
и сънува розови
мечти,
продаде живота
за измислени ...
  1096 
Зелени,отпускащи
лъчи светлина
напускат бездиханното
тяло,
умряло в нощта. ...
  619 
От книжният квадрат излезнах черно бял, набързо овладях човшкият идеал. Моето детство сам нарисувах просто перфектен е думата с която те заинтересувах. Четеш с устни моята целувка, и после пак се връщам в книжният квадрат, твоя скъп плакат.
  563 
Седиш в твоята стая,
огряна от хорски мироглед
а аз гледам те отдолу
и цитирам се,
както давам обет. ...
  689 
Чакам в бялa стая,
човекът който
продаде света,
индианци танцуват
около пурпурен огън, ...
  720 
Изгорели дърва във формата
на пищящи пеперуди,
лабиринти притискащи
хищническата
форма на живот. ...
  616 
Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови. ...
  682 
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите ...
  896 
Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.
  669 
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...
  693 
Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...
  720 
Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите ...
  695 
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама, ...
  748 
В прастарата нощ
с теб се скрихме,
капките алкохол
още по устните ми
влажнееха. ...
  864 
Добре дошли,
на улица “Амнезия”
на улицата където
сте писали нявга
поезия. ...
  623 
Всеимащи хора,
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие. ...
  662 
Предложения
: ??:??