Косата ми е буйна житно-слънчева стихия,
с която като омагьосан плащ ще те обвия.
Когато палаво разстеля я и волно залюлея,
омайно-запленено ли ще се завиеш с нея?
Устните ми са коралово-рубинена магия,
с която до полуда и несвяст ще те опия.
Когато огнено и страстно в твоите ги впия,
ще пиеш ли от тях нектар с отровно биле?
Очите ми са ириси, луната приютили в мрака,
които като фар-маяк и в бурята те чакат.
Когато ласкаво и нежно с обич те погледна,
примираш ли в очакване и с горестна надежда? ...