Mar 22, 2014, 6:57 PM

Портрет на една любов 2

  Poetry » Love
1.4K 0 14

Косата ми е буйна житно-слънчева стихия,

с която като омагьосан плащ ще те обвия.

Когато палаво разстеля я и волно залюлея,

омайно-запленено ли ще се завиеш с нея?


Устните ми са коралово-рубинена магия,

с която до полуда и несвяст ще те опия.

Когато  огнено и страстно в твоите ги впия,

ще пиеш ли от тях нектар с отровно биле?


Очите ми са ириси, луната приютили в мрака,

които като фар-маяк и в бурята те чакат.

Когато ласкаво и нежно с обич те погледна,

примираш ли в очакване и с горестна надежда?


Сърцето ми е като пламнала изгаряща жарава,

която топлина безкрайна всеотдайно дава.

Когато сам усетиш колко предано и силно бие,

ще иска ли и твоето сърце във него да се скрие?

 



                                                


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...