Послание
Откакто ти тихонежностен на пръсти пристъпи
сред повяхналите мисли на това тъжно лице,
което толкова слани и дъждове понасяше, скъпи,
и се размиваха в импресия за мен сезоните.
Запознах се с един изглед от моята тераса,
който не забелязвах прекалено много дни.
Вече не слагам на гласа си захарна украса,
изхвърлих всички стари гримове и маски.
Започва да се топи един замръзнал водопад,
вулкан потръпва диво като предизвестие...
В съня си съм отново в един далечен град
и сетивно усещам едно любимо присъствие.
Едни влюбени пръсти скъсяват желание,
а между устните се стича разбрано послание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
