Послание
Понякога не чуваме;
понякога - не виждаме.
Не назоваваме нещата -
бездушни,
безразлични
и его-центрични!
Уж Човеци сме,
за Бога!
Уж идеали имаХме -
но с Х...
Къде е времето,
когато
насън летяхме
в небесата?!
И мечтаехме,
и можехме,
и знаехме!
Сега сме и глухи,
и слепи,
и неми.
Край нас - тишина,
тъмнина
и мълчание...
ЗАЩО?
Вие,
или Ти - там, горе!
Знам, че има някой там.
Направи за нас дъга!
Не шарена,
не седемцветна -
волтова дъга създай в небето!
Да взриви сърцата
и душите!
Да отворим най-после очи,
да чуем нещата,
да кажем...
Ние сме хора -
с чувства,
с мечти,
нека сме нещо голямо!
Нека ни има
във времевакуума -
и няма да има
никакъв вакуум!
Нито навън,
нито вътре, у нас.
И ще сме хора тогава.
Отново!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Стоянова Все права защищены
