Понякога не чуваме;

понякога - не виждаме.

Не назоваваме нещата -

                   бездушни,

                        безразлични

                             и его-центрични!

Уж Човеци сме,

                       за Бога!

Уж идеали имаХме -

                        но с Х...

Къде е времето,

                        когато

насън летяхме

                        в небесата?!

И мечтаехме,

                    и можехме,

                        и знаехме!

Сега сме и глухи,

                     и слепи,

                         и неми.

Край нас - тишина,

                     тъмнина

                          и мълчание...

ЗАЩО?

Вие,

    или Ти - там, горе!

Знам, че има някой там.

Направи за нас дъга!

Не шарена,

            не седемцветна -

волтова дъга създай в небето!

Да взриви сърцата

                           и душите! 

Да отворим най-после очи,

да чуем нещата,

                           да кажем...

Ние сме хора -

                          с чувства,

                                   с мечти, 

нека сме нещо голямо!

Нека ни има

                     във времевакуума -

и няма да има

                     никакъв вакуум!

Нито навън,

                      нито вътре, у нас.

И ще сме хора тогава.

                      Отново!