14 дек. 2010 г., 15:40

Послание на душата

1.2K 0 11

Когато дойде моят миг
и си затръгвам от Земята,
не ме изпращайте със вик,
не спъвайте летежа на душата.

Навярно тежък път я чака
през всички минали пътеки
и през тунелите на мрака
да броди в мъките нелеки.

Не ù пречете с мъка и сълзи
да стигне до целта - Безкрая,
наново пак да се роди,
обгряна от любов в омая.

За нов живот, с безброй мечти.
Душата ми със обич подкрепете
в безмълвни спомени следи,
в сълзи с ридания не я давете.

Назад не дърпайте я, нека полети
пак волна, както винаги била е
и да достигне вечни светлини,
когато се заслива пак в Безкрая.


14.12.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • до ivanleko91(Ангел)
    Благодаря, Ангеле за най-хубавата дума!
  • Да!!!
  • do tanyavd(Татяна Борисова)
    Удоволствието е мое,че съм те зарадвала с истинските прозрения в стихът ми!
    Поздрави!
  • Много духовна истина има в стиха ти. Прочетох с удоволствие. Поздравления!
  • до valia 1771(Ивон)
    Благодаря, Ивон!

    до welikatanaki (Николина Милева)
    Задължително си мисля с красота и за тези неща!
    Без да натоварвам другите.Поздрави!


    до лъвче (Лъки)
    Благодаря,че споделяш мнението ми!
    Силата на душата идва от обичта!
    Поздрави!

    до sunffloers(Галя Мяховска)
    Благодаря,ти!
    За последните мигове трябва да се говори красиво и с разбиране.
    Без страдания и страх.Та нали това е само фаза от развитието на душата.
    Поздрави!

    до rumiana (Румяна)
    Да,така мисля и съм инструктирала да не бъдат двулични с душата ми, както не са били.Няма смисъл да да разиграват сцени на опечалени,да се чешат и прозяват,отегчени от ритуала и да поглеждат часовниците си в последните минути в храма.Достатъчно е да се радват от спомените.
    И всеки спомен да ги изпълва с обич.
    Поздрави!

    до Аndromaha /Белла/
    Добре го се пее в песента! Поздрави

    до angelbard/Aнгел Филипов/
    Поздрави, Ангеле!
    Хич не ме е страх!Може би малко ми е любопитно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...