Dec 14, 2010, 3:40 PM

Послание на душата

1.2K 0 11

Когато дойде моят миг
и си затръгвам от Земята,
не ме изпращайте със вик,
не спъвайте летежа на душата.

Навярно тежък път я чака
през всички минали пътеки
и през тунелите на мрака
да броди в мъките нелеки.

Не ù пречете с мъка и сълзи
да стигне до целта - Безкрая,
наново пак да се роди,
обгряна от любов в омая.

За нов живот, с безброй мечти.
Душата ми със обич подкрепете
в безмълвни спомени следи,
в сълзи с ридания не я давете.

Назад не дърпайте я, нека полети
пак волна, както винаги била е
и да достигне вечни светлини,
когато се заслива пак в Безкрая.


14.12.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments

Comments

  • до ivanleko91(Ангел)
    Благодаря, Ангеле за най-хубавата дума!
  • Да!!!
  • do tanyavd(Татяна Борисова)
    Удоволствието е мое,че съм те зарадвала с истинските прозрения в стихът ми!
    Поздрави!
  • Много духовна истина има в стиха ти. Прочетох с удоволствие. Поздравления!
  • до valia 1771(Ивон)
    Благодаря, Ивон!

    до welikatanaki (Николина Милева)
    Задължително си мисля с красота и за тези неща!
    Без да натоварвам другите.Поздрави!


    до лъвче (Лъки)
    Благодаря,че споделяш мнението ми!
    Силата на душата идва от обичта!
    Поздрави!

    до sunffloers(Галя Мяховска)
    Благодаря,ти!
    За последните мигове трябва да се говори красиво и с разбиране.
    Без страдания и страх.Та нали това е само фаза от развитието на душата.
    Поздрави!

    до rumiana (Румяна)
    Да,така мисля и съм инструктирала да не бъдат двулични с душата ми, както не са били.Няма смисъл да да разиграват сцени на опечалени,да се чешат и прозяват,отегчени от ритуала и да поглеждат часовниците си в последните минути в храма.Достатъчно е да се радват от спомените.
    И всеки спомен да ги изпълва с обич.
    Поздрави!

    до Аndromaha /Белла/
    Добре го се пее в песента! Поздрави

    до angelbard/Aнгел Филипов/
    Поздрави, Ангеле!
    Хич не ме е страх!Може би малко ми е любопитно!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...