Когато дойде моят миг
и си затръгвам от Земята,
не ме изпращайте със вик,
не спъвайте летежа на душата.
Навярно тежък път я чака
през всички минали пътеки
и през тунелите на мрака
да броди в мъките нелеки.
Не ù пречете с мъка и сълзи
да стигне до целта - Безкрая,
наново пак да се роди,
обгряна от любов в омая.
За нов живот, с безброй мечти.
Душата ми със обич подкрепете
в безмълвни спомени следи,
в сълзи с ридания не я давете.
Назад не дърпайте я, нека полети
пак волна, както винаги била е
и да достигне вечни светлини,
когато се заслива пак в Безкрая.
14.12.2010
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Благодаря, Ангеле за най-хубавата дума!