28 июл. 2009 г., 00:38

Послание за теб

1.4K 0 2

                                           Съвършенството на стиха страда от превъзбудените трепети на душата. Спотаените ù вопли се крият в съзвучието на римата. А римата е песен...

 

Нощта прегръща пак духа тревожен...

Измислена, невярна свобода...

Изплува тихо образ невъзможен,

поникнал от тревата на съня.

 

Да, знам, че теб отново ще сънувам.

Какво от туй, че пак ще ме боли?

Свидетелство, че жива съществувам,

дори да нямам повече сълзи.

 

Но, питам се, дали ще имаш смелост

за нещо повече от бягство днес?

Не търся в тебе отлежала зрелост,

а някакви следи от доблест, чест!

 

И ако ти наистина ме търсиш,

пътеката към мене намери!

Не гордост, мило, Любовта ни свързва!

А тя си има и крила, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...