bubata1969 (Бояна)
32 46
Jul 28, 2009, 12:38 AM

Послание за теб 

  Poetry » Love
1069 0 2

                                           Съвършенството на стиха страда от превъзбудените трепети на душата. Спотаените ù вопли се крият в съзвучието на римата. А римата е песен...

 

Нощта прегръща пак духа тревожен...

Измислена, невярна свобода...

Изплува тихо образ невъзможен,

поникнал от тревата на съня.

 

Да, знам, че теб отново ще сънувам.

Какво от туй, че пак ще ме боли?

Свидетелство, че жива съществувам,

дори да нямам повече сълзи.

 

Но, питам се, дали ще имаш смелост

за нещо повече от бягство днес?

Не търся в тебе отлежала зрелост,

а някакви следи от доблест, чест!

 

И ако ти наистина ме търсиш,

пътеката към мене намери!

Не гордост, мило, Любовта ни свързва!

А тя си има и крила, нали?

© Бояна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??