После...
Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона -
коя от друга по-сияят -
премигат, кимат от “амвона”
за будни, дето пак мечтаят…
Във лампата се блъскат силно,
примамени от светлината,
рояци, пърхащи безсилно -
компанията непозната…
Дори да ида да си легна -
пред мен ще виждам пак луната,
насън ръката ще протегна,
да бъда с нея в тишината…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимир Власакиев Все права защищены
