fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
9 июн. 2009 г., 08:24

После... 

  Поэзия » Пейзажная
908 0 5

Луна окръглена препуска -

провира взор измежду клони,

въздишка вятърът изпуска

и лятна жега нежно гони…

 

С звезди обсипан небосклона -

коя от друга по-сияят -

премигат, кимат от “амвона”

за будни, дето пак мечтаят…

 

Във лампата се блъскат силно,

примамени от светлината,

рояци, пърхащи безсилно -

компанията непозната…

 

Дори да ида да си легна -

пред мен ще виждам пак луната,

насън ръката ще протегна,

да бъда с нея в тишината…

© Станимир Власакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??