Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона -
коя от друга по-сияят -
премигат, кимат от “амвона”
за будни, дето пак мечтаят…
Във лампата се блъскат силно,
примамени от светлината,
рояци, пърхащи безсилно -
компанията непозната…
Дори да ида да си легна -
пред мен ще виждам пак луната,
насън ръката ще протегна,
да бъда с нея в тишината…
© Станимир Власакиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
