Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона -
коя от друга по-сияят -
премигат, кимат от “амвона”
за будни, дето пак мечтаят…
Във лампата се блъскат силно,
примамени от светлината,
рояци, пърхащи безсилно -
компанията непозната…
Дори да ида да си легна -
пред мен ще виждам пак луната,
насън ръката ще протегна,
да бъда с нея в тишината…
© Станимир Власакиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
