4 июн. 2020 г., 15:19

Последен час 

  Поэзия » Философская
1018 0 1

Слънцето далеч от мен си отива,

всичко унася се в сън,

всичко в нощта заспива,

тъмно става навън.

 

Изгряват звезди, луна

на небето в нощта тъмна

и душа лута се сама

в очакване навън да съмне.

 

Но слънцето угасна,

облаци звездите скриват,

пред мен е бездната ужасна,

от тоя свят всички си отиват.

 

В очакване на вечен мраз

усещам болка и самота

и в последния си час

ще си отида от света.

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??