Последен грях
Последен грях
Изплъзват ми се неусетно дните,
с приспивен глас сърцето ме зове,
а мислите ми непрестанно скитат
по някакви отвъдни брегове.
И всъщност малко време ми остана
да разбера душата от какво боли.
Горчива радост или рана?
Мечти с въображаеми черти.
Сега лицето си оглеждам
в загадката на твоите очи,
защото знам: последната надежда
последният ми грях ще заличи.
Не го отпъждай с деликатен укор!
Това е моят най-невинен грях.
Когато вече няма да съм тука,
от нищо няма да изпитвам страх.
И нека да напомня само,
че много път аз извървях
до думите, написани на камък:
"Аз обичах, значи и живях"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Данаилова Все права защищены
