22 янв. 2010 г., 12:43

Последен грях

1.2K 0 7

Самотен гларус. Писък на сирена.
Стенание и мирис на парфюм.
На пясъка лежи употребена -
една жена, в последния си сън.

Разкъсала вериги и окови...
Ранявана - ранявала чрез грях -
грях, с който даже тя отрови,
умирайки, последния си страх. 

Последен грях! Последно изпитание...
Сърцето шепне сетния си зов -
че тя умря, макар за назидание,
за да възкръсне - пак със теб, Любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...