22 янв. 2010 г., 12:43

Последен грях 

  Поэзия
752 0 7

Самотен гларус. Писък на сирена.
Стенание и мирис на парфюм.
На пясъка лежи употребена -
една жена, в последния си сън.

Разкъсала вериги и окови...
Ранявана - ранявала чрез грях -
грях, с който даже тя отрови,
умирайки, последния си страх. 

Последен грях! Последно изпитание...
Сърцето шепне сетния си зов -
че тя умря, макар за назидание,
за да възкръсне - пак със теб, Любов.

 

© Веселка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??