ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ

заслужаваше си този полет

колко път докато се целунат

слънцето и луната

прелива в розов облак бадемът

влюбени славеи цепят коприната на мрака

нацъфтя като в храм

допрели плътно рамене

душите са скачени съдове

как да мръднеш

трели сипят

възхитителни маргиналии

старинният ръкопис в нас

отупа звезден прах

венчава седмото небе

със земя ханаанска

пред разсъмване

най-болезнено тъмното

сам

дори не ти пожелах меко кацане

земята остана

богата с устни до кръв изпохапани

плодородна с бездиханни ръце

спасителна с побитите кръстове

чупя бадемите

ядката да ми светне