17.03.2010 г., 12:11

Последен полет

741 0 0

ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ

 

заслужаваше си този полет

колко път докато се целунат

слънцето и луната

прелива в розов облак бадемът

влюбени славеи цепят коприната на мрака

нацъфтя като в храм

допрели плътно рамене

душите са скачени съдове

как да мръднеш

трели сипят

възхитителни маргиналии

старинният ръкопис в нас

отупа звезден прах

венчава седмото небе

със земя ханаанска

 

пред разсъмване

най-болезнено тъмното

сам

дори не ти пожелах меко кацане

земята остана

богата с устни до кръв изпохапани

плодородна с бездиханни ръце

спасителна с побитите кръстове

 

чупя бадемите

ядката да ми светне

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...