20 мая 2017 г., 00:08 2017-05-20T02:18:49+03:00

Последен полет

Поэзия

1.8K 19 20

Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?

За този свят ли някога мечтаех,
застанал в детството бледнеещо и призрачно?
Тогава най-безхитростно играех,
неподозиращ, че приижда прозаичното...

Пътувам в утрото беззвездно и безчувствено,
впил поглед в конуса на най-далечното.
Около мене сякаш всичко е изкуствено.
Не ме привлича перспективата за вечност...

Да се отвори мигом тиха бездна
и в нея аз неспирно да пропадам,
с очи закотвили небето звездно
в един последен полет и награда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих, разочарование, полет в бездната и очи, запечатали вечното небе...Поздравления!

2018-10-09T20:49:43+03:00
Соларе (Румяна Друмева)

Полет,но не и последен,нали?Лети!За да се радваме и преживяваме с Теб стиховете Ти,Младене!

2018-05-26T13:48:29+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Финалът е пълно противоречие - потъване с поглед в небето...!!!

2018-02-21T14:39:01+02:00
PolinaVelchova (Полина Велчова)

Прекрасен стих! Поздравления!

2017-07-06T22:57:31+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Защо приятелю търсиш бездна да пропадаш.много мрачни мисли.Ти мисли с твоя свеж ум за утрешния ден.За приятелството за бъдещето. Харесах, но ми става тъжно.

2017-06-13T12:46:51+03:00