20 may 2017, 0:08  

Последен полет 

  Poesía
1584 19 20

Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?

За този свят ли някога мечтаех,
застанал в детството бледнеещо и призрачно?
Тогава най-безхитростно играех,
неподозиращ, че приижда прозаичното...

Пътувам в утрото беззвездно и безчувствено,
впил поглед в конуса на най-далечното.
Около мене сякаш всичко е изкуствено.
Не ме привлича перспективата за вечност...

Да се отвори мигом тиха бездна
и в нея аз неспирно да пропадам,
с очи закотвили небето звездно
в един последен полет и награда...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих, разочарование, полет в бездната и очи, запечатали вечното небе...Поздравления!
  • Полет,но не и последен,нали?Лети!За да се радваме и преживяваме с Теб стиховете Ти,Младене!
  • Финалът е пълно противоречие - потъване с поглед в небето...!!!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Защо приятелю търсиш бездна да пропадаш.много мрачни мисли.Ти мисли с твоя свеж ум за утрешния ден.За приятелството за бъдещето. Харесах, но ми става тъжно.
  • !!!
  • Да коментират тези, които могат! Аз мога, да се възхищавам! ,,Измяна към себе си", „амнистия от Бога" и дори ,,награда" ....
  • Благодаря ви приятели и колеги по перо. Трогнат съм от всеки един от вас. Желая ви несекващо творческо вдъхновение!
  • ,, около мене сякаш всичко е изкуствено" и при мен е същото. Поздрави!
  • Прекрасен стих, Младене! Поздрави!
  • Чудесен стих. Дано това настроение не те държи дълго🍀
  • Пробаднах в дълбините на поезията ти и продължавам да летя.... Поздравления за поредният ти силен и замислящ стх, Младене!
  • "Тогава най-безхитростно играех,
    неподозиращ, че приижда прозаичното..."
    Проникване в пластовете на далечното... Съпреживяване!
  • Поезия... "в конуса на най-далечното."
  • Учудващото​ е, че творците имат еднакви настройки,но този който превръща това състояние в изкуство получава венеца на своите творчески търсения.Браво, Младен!
  • "Извърших ли към себе си измяна?
    Кой бог сега ще ми даде амнистия...?"
    Въпрос на ретроспекцията в края...
    А отговорът някак си се бави.
    Животът е пътуване към рая,
    ако успееш на вината да прощаваш.
    А ако не. Тогава просто страдаш
    и миналото дърпа сетивата ти.
    Животът е пътуване към ада
    постлано със килима на вината ти...

    Благодаря за удоволствието и провокацията за размисъл.
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Силно и искрено ! Но има време за последни полети... Поздравления за хубавия стих!
  • Не бих желала да напиша някакъв коментар, просто за да съм активна или да "отбия номера", твоите стихове заслужават много повече! При теб винаги има една дълбочина, има отправени послания, има разбиране, различен си...! Поздрав, Младене!
  • Както обикновено, си мъдър и многопластов... Предизвикваш размисъл...Неподражаем си! Поздравления!
Propuestas
: ??:??