Последен стих
Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост,
с подпалени подметки от лазур и плесен -
пак за да намериш мен - във всяка личност,
и за да си в ръцете ми - от топла есен.
Ала няма да съм аз, сега съм друга.
Дали от живи приказки те сътворих?
Навярно... Cтига вече съм тъгувала!
Последен стих от себе си за теб родих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
