25 мар. 2008 г., 21:58

Последна целувка

657 0 1

Последна целувка

 

Не ме е грижа, че ти причиних болка.

Душата ми е река и кръвта е дъжд.

Тези последни дни, прекарах в изолация.

Сама, далеч от света, жив и мъртъв,

сгушена в сенките, лежейки в тъмнината.

Всички наслади са изгубени,

някога плували буйно през тези вени.

Сега те са спомен, бавно избледняващ,

заменен от жажда, глад за кръв червена,

довеждащ ме до прага на лудостта.

Но едно нещо продължава да живее в теб...

Все още си спомням докосването ти,

все още си спомням вкуса ти.

Мога да мисля единствено за теб.

И само каква глупачка съм била.

Болката е цена, която ще платя

за една последна среднощна среща.

Оставям те със спомен, белег

и шепот: „Още те обичам!”

Една целувка по тези топли устни,

събираща със себе си остатъка от моя живот.

Знам, един ден ще ме забравиш,

може би аз също теб, но...

Нека остане споменът за последната целувка

между рожбата на нощта и детето на деня.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....